Презокеанско Пътуване + Впечатленията Ми от Местата, Които Посетихме

Обичам да чета, да научавам за нови и интересни места и събития. За различни начини на живот, култури и обичаи. Обичам да се информирам и да получавам съвети не от "сухи" статии във вестници и списания, а от приятели, блогъри и влогъри споделили преживяванията си, пътувнатията, и интересния си начин на живот. 

Дъщера ми (вече на 11) е луда по Instagram, телефони, TikTok, youtube,  интернет... Тя е причината да започна да пиша. Като по-малка много обичаше да й разказвам истории и случки с мен и сестра ми. Аз от своя страна съм old school. Обичам да прелиствам страници и да усещам миризмата на новите листовете на излезналите от печат книги. ( все още не мога да свикна със тези онлайн книги) И да, все още ползвам настолен календар и тефтер, за да записвам всичките си срещи и, за да следя дневния си график. Не ме разбирайте погрешно, аз съм доста на "ти" със технологиите, но когато става дума за книга, ами.. там е друго нещо.  Та.. така... първи опит за създаване на блог. 😃  В България израстнах в малко градче между София и Пловдив. Дааа, няма как да не сте посетили този колоритен, всеразвиващ се град. Много го обичам!  

Винаги съм знаела, че искам да пътувам, да видя нови места и че един ден ще намеря друг град, който да нарека свой втори дом. Този ден беше 13ти Ноември 2013г. (..ъъ ... пътуването, а не часта със втория дом), когато за първи път стъпих заедно с дъщеря ми (на близо 4г,) и половинката на американска земя.  ✈България✈Германия✈Филаделфия✈Чарлстън, Южна Королина ✈и най-накрая Самървил, градчето което ни подслони за около 2 месеца. Много път за такова малко дете, но тя се справи повече от отлично. Раницата й беше сигурно по-голяма от нея , но си я носеше до края на пътуването. Всеки път когато пътуваме до България я снимам в една и съща поза с раница и куфар до нея. Отклоних се. Никога не бях виждала толкова красив и подреден квартал. Всичко ми беше много интересно. Няма високи сгради и тогава до колкото съм разбрала с моя английски "от 10ти. до 12ти. клас" - не се строят по-високи сгради от местната/те църкви.  Няма тротоари и градски транспорт. Като майка на малко дете и НЕшофьорка не беше в моя полза. Нещо, с което доста бързо свикнах е размера на всичко. Улиците са огромни, колите също, Разстоянията още повече!  Прясното мляко, чаши, зеленчуците и плодовете, пералните и сушилните, магазините и къщите. Порциите в ресторантите (силно казано ресторани, по-скоро заведения за бързо хранене)Някой беше описал първите си впечатления за Америка така: Все едно гледаш широко-екранен филм. Всичко е разтегнато, на доста разтояние едно от друго и отнема време докато "събереш" цялата картина.  Квартала беше много колоритен и ние с радост се запознавахме с всички. Клатехме глави и се усмихвахме, опитвайки да свържем изреченията, които знаем в разговор. Имаше семейство на което мъжът беше от Полша. Вадеше една маса от пред на двора и всяка вечер пиеше бира, много симпатичен и добронамврен човек. Пред нашата къща пък живееха военно семейство с две малки момичета.

Summerville, South Carolina,  Жители 52,549   Средна годишна температура 76᭐F / 25०C Местят се почти всеки 2-3 години. Доста обичайно за военните семейства в Америка. До тях лисбийска двойка. Жената правеше уникални масленки с орехи, които много ми напомняха за България. Семейството, при което отседнахме беше много мило. Жената - страшен пич. Афро-американка, бивша полицайка, вече посещавала и обикнала България. Съпруга й българин разбира се и познат на моя съпруг. Много ни беше тъжно, че ще трябва да се разделим с тях.... Керън ме научи как да готвя и ям пуйка със сладко от червена боровинка за дена на благорноста. Да правя ябълков пай ( точно като този, който Снежанка приготвяше на джуджетата 😀) и царевичен хляб. Аз я научих да прави мусака и да ползва шарена сол. Нещо което остана жив спомен за мен беше първата ми закуска в деня след голямото пътуване. Нещо съвсем обикновенно, но се запеметило в главата ми. Препечена филийка хляб (toast), бъркани яйца, бекон и голяма чаша портокалов сок. Много американско... В Самървил се провежда и Фестивала На Цветята най-голямия фестивал за занаятчийство и изкуство в Южна Каролина. Събира повече от 200,000 души. 

Климата е друго нещо, с което още не мога да свикна. Южните щати на източното крайбрежие са много топли с високи температури през лятото. Тежък въздух и голяма влажност, която можеш да усетиш по кожата си. Напускаме Южна Каролина и се насочваме към два щата по-нагоре- красива и зелена Вирджиния.

Средата на януари. Пътуването до Ричмънд, Вирджиния беше...интересно. Повече от 6 часа и ''Кога ще стигнем, кога ще стигнем?'' ''Гладна съм", ''Може ли да спрем за тоалетна?'' Имахме малка тъмно синя кола, която дъщеря ни кръсти Дори ( от филмчето ''Търсенето на Немо")😀 заради формата и цвета. Късмет беше, че можеш да караш до 6 месеца със шофьорската книжка от България. Придвижваме се по на север, но климата си остава все същия. Градчето, в което останахме за следващите две години се намираше на около 40мин с кола от столицата.  Малък град с доста български семейства за наша приятна изненада. Тук дъщеря ни започна да посешава предучилищна. В началото беше доста стрес за нея и за нас, но свикна по-бързо от колкото мислех и много й хареса... Една грижа по-малко! 

Richmond, Virginia жители 1,263,617  През 1775 г. Патрик Хенри изнеся своята известна реч „Дай ми свобода или дай ми смърт“ в църквата „Свети Йоан“ в Ричмънд, която е от решаващо значение за вземането на решение за участието на Вирджиния в Първия континентален конгрес и за определянето на курса към революция и независимост.  Тези двете години на бързи обороти изглеждат така : работа, изучаване на език, изкарване на книжка, наемане на апартамент, курсове по език, вечерно училище, гледане само на американски филми и предавания, за да свикнем на произношението, пак работа, пак учене. Основаване на българско училище. Посещение на различни паркове, фестивали и музеи.  Българските семейства , с които станахме приятели още в началото се събираме на вечеря и народни танци. Редуваме се кой ще бъде домакин на сбирките ни всяка събота. И така вече 6 години

През 2016 се насочваме към Midlothian 30 мин на север от града, в който до сега живеехме. Взехме единодушно решение и купихме собствена къща. Мидлотиън е чудесен град. Има прекрасни паркове, магазини, доста ресторанти, отлични училища и семейни квартали. Още едно ново начало...

The Boathouse Restaurant at Sunday Park

Утре пътуваме за Северна Каролина в малко планинско градче. Тридневна почивка далеч от досадните юнски жеги. Къщата е точно до река. Още от сега усещам, че ще е интересно забавление за децата и барбекю и лагерен огън за нас, но това е един цял нов пост....

#Travel #Richmond #SouthCarolina #Virginia #Пътуване #Америка #Презокеанскопътуване #ПристиганевАмерика #трикуфара